Добре дошли на официалния уебсайт на българския писател и режисьор
Нидал Алгафари!

united_kingdom_round_icon_64russia_round_icon_64serbia_round_icon_64turkey_round_icon_64

За Нидал

Роден е в София през 1965 година. Наполовина e сириец – майка му е българка, а баща му е родом от Сирия  от стар дамасчански род. Живял е и в двете страни. Има двама братя Мажд Алгафари и Басел Алгафари и сестра Милена Игнатиевска. Женен е за Мадлен Алгафари и имат дъщеря – Александра и син – Николай.

Въпреки, че прекарва шест години в Сирия, не остава там, защото след като завършва техникум по електроника, не може да продължи образованието си. Казва, че това е бил периодът, когато е чел най-много книги и е гледал най-много филми. Интересувал се е най-вече от история на Арабския свят, от религии – прочел Корана и Библията. Малко по-късно открива и руската литература. Силно влияние върху него оказват Достоевски и Тургенев. И до днес чете много. Следи с интерес и познава добре новата българска и световна литература.

По линия на Комитета за българи в чужбина учи в България, където е приет във Висшия машинно-електротехнически институт (или ВМЕИ) „Ленин“ – специалност „Електронна техника и микроелектроника“. Бързо осъзнава, че това не е неговото призвание и постъпва във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) – сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Кинорежисура“.

Автор и режисьор на студентското предаване „Ку-Ку“ (включително на скандално известното предаване за АЕЦ-Козлодуй). Бивш делегиран продуцент на „Шоу и развлекателни програми“ в БНТ. Продуцент, съсценарист и режисьор на игралния филм „Ла донна е мобиле“. Продуцент и режисьор на телевизионните предавания „Наблюдател“ и „Анонси“. Нидал Алгафари е режисьор и на документалния филм „Сирия – история и легенди“. От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ.

В момента Нидал Алгафари е един от най-популярните и продавани български писатели. Автор е на тетралогия, от която първата част – романа „Боже, защо господ лъже“ – е издадена през 2014 година в София. Втората част от тетралогията е със заглавие „Аллах, милост нямаш ли?“  и е издадена през 2015 г.

Предстои излизането на третата част, която всички очакват с интерес.

Тодор Младенов, библиотекар в Регионална библиотека за „Боже, защо Господ лъже?” и „Аллах, милост нямаш ли?”

Прочетете повече „За Нидал“

Книги

boje

Боже, защо Господ лъже?

 

allah

 

Аллах, милост нямаш ли?

 

screenshot_1

Любиш ли, ти Бог си!

 

0-02-05-b1b206de5840b7dce7f8b0b96a2ccebf1185f330bbd3f66ecd8c502dfc1edaaf_full (1)
Орисани да избираме!

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

two
Рано или късно

За да закупиш закупиш или поръчаш книги на Нидал Алгафари, Мадлен Алгафари, на издателство Алгафари и препоръчани книги онлайн, натисни тук.*


 

boje„Боже, защо Господ лъже“ е история за любовта. Любов, която ни показва Бог. Любов, за която не е от значение плътта на „простосмъртните“, а  любовта на „безсмъртните“ души. Любов в един объркан свят, където съдят по измислени правила, приписвани на Господ.
Това е роман, събрал в едно много истории: любовни и житейски. В мистични преживявания увличат читателя живописно вплетени в сюжета стари български обичаи: лазарство, калушарство, нестинарство, спасовден…
В романа се п ресичат съдбите на героите Божидар, Стоян, Богомил, Ангелина, Калина и Цвета, „създадени „по свой образ и подобие“ божии чеда“. И на още около четиредесет други- живи, цветни, ярки и запомнящи се образи. Почти като на филм.
Действието на романа се развива във време, когато предразсъдъците, основани на „божии“ заповеди определят съдбите на хората.
Злокобна участ надвисва над семействата и челядта им, като образува кръговрат от последици и събития – от добри и чудотворни, та чак до безплодие, чума и смърт.
Роман за две „дружки“, влюбени в един момък. Но на неговото сърце лежи само една, която той люби до сетния си дъх.
Роман за двама братя, намерили се в несполуки, които никой от тях не може да предотврати. По път, предначертан от малките избори в живота им.
Тази книга ни учи да вярваме в себе си и да приемаме любовта като висше проявление на божията благодат. Отваря ни врата към истинската вяра и не ни спестява истината за цената и. Защото това е вярата в божественото в нас. И ако това е ерес, така да е…
Кой ще надделее – разумът или сърцето, Господъ или Богъ?
Разберете сами…

„Боже, защо Господ лъже?“ – откъс

allah„Аллах, милост нямаш ли?“ е втората част на трилогията, която представя любовта извън верските традиции и ограничения. Много умело авторът вплита още културни традиции и ритуали в повествованието за познатите ни герои. Естествено и логично са събрани елементи от българската култура и на българите християни и на българите мюсюлмани, каквито са били те във времето от 1700- та до 1800- та година. Описани са както кушиите на Тодоров ден, така и Курбан Байрама .
Свързваща нишка на целия сюжет отново е любовта. Приемана за свята и обединяваща както верите, така и вярващите. В беда и щастие събират молитвите си мюсюлманите, християните, евреите…
В тази втора част от трилогията любовта изправя героите пред нови и различни изпитания. Подтиква ги към действия, непривични за времето си. Невеста избягва от съпруга си с мъж, пленил  сърцето ѝ. И той- отдаденият изцяло на любовта си към Бога и Божията майка, разкъсван от угризения, избира любовта към севдата си.
Много умело авторът убеждава, че любовта е пътят към Бога. И за това правилата, налагани от религиите, са безсилни пред нея. Без значение е каква е вярата ти: дали си християнин, мюсюлманин, евреин и пр, от значение е само и единствено тя – любовта между божествените души. Душите на двама влюбени, не намерили  път един към друг навреме, дори след години се намират. И когато са близо до своето щастие, Господ отново ги поставя в изпитание, за да даде Бог шанс на любовта им. Какво ли им е отредил изборът , който те правят?
Тук ще намерим и историята на исторически познатия Емин ага и циганката Алгара – пълна с обрати и невероятни  стечения на обстоятелства. Алгара, влюбила страстно в момък, прилага любовна магия, за да спечели сърцето му.  Но по волята на съдбата, любовта се “стоварва” върху Емин Свирепия. И смирява разбойника, който с един замах опустошава цели села и градове, избива и ограбва много родове.
Богомил и Цвета са на кръстопът, отвеждащ ги в различни посоки. Предоставя им много нови възможности – на единия му показва нов различен свят – интересен и изпълнен с изкушения. На другия предоставя възможност за изява и голяма слава. Какво ще се случи? Разберете, като прочетете книгата.

„Аллах, милост нямаш ли?“ – откъс

screenshot_1

В тази трета част героите търсят обичта и… я намират. Те обичат въпреки! Нашите мъдри предци познавали обичта в най-чистия ѝ вид.Видно е от обичаите, традициите и бита им. Примери са: Спасовден, Еньовден и начинът, по който са играли хорото.

Едни от героите ще извървят трънливата, стръмната и лъкатушещата пътека на изборите си – свои и чужди. И ще стигнат до красивата райска поляна на надеждата им. Ще са щастливи. Други пък ще продължат да търсят, да очакват, да грешат и колкото повече стъпки правят напред, ще разбират, че са подминали поляната си и ще се върнат. Богомил ще придобие слава нечувана. Ще се срещне със султана и от него ще получи признание. Ще се случат още две чудеса. Ще се роди Ясмин, а лудетината на Бели извор – Цвета ще се смири. В третата част ще научите за село Долян, за което малко се знае сега, но тогава в него и околностите му се провеждал един от най- големите панаири в султанството. Стоян ще изпълни обета си, даден към Христа при сбъдването на желанието му. Обичта, прегърнала Козма и Ангелина, ще ги дари с неочаквано щастие. Стефан и Йоаникий ще получат нишани свише и ще преобразят манастира. А какво ще се случи с Цвета, Мехмед, Емин ага и Алгара, ще разберете, като прочетете по- нататък.

“Любиш ли, ти Бог си! – откъс!

 

0-02-05-b1b206de5840b7dce7f8b0b96a2ccebf1185f330bbd3f66ecd8c502dfc1edaaf_full (1)

Рано или късно, 1 и 2 том

Приятели,

с последните изписани редове на този том се сбогувах с героите от романа ми. След като достигнаха своята самостоятелност, им пожелах да заживеят хиляди животи в мислите на всеки докоснал се до историите им. Някои сте харесали, други – не, при трети може да не сте съгласни с избора на орисията им, ала в плетеницата от чувства и емоции, от традиции и обичаи, от обич и любене, от бяло и черно, приемете, че героите са човеци и нищо човешко не им е чуждо

„Орисани да избираме!“ – откъс!

two

Романът „Рано или късно” е базиран на много действително случили се събития, преплетени в сюжетна линия, криволичеща между три периода – третото българско царство, опита за изграждане на социализъм и времето след разпада му. Вероятно ще разпознаете някои от героите, други са събирателни образи, трети са включени с реалните им имена. В него се разказва за изключителни личности, като Димитър Талев – най-големия български писател, Ива Ваня – звездата на немското нямо кино, за Аспарух Лешников – Ари – певецът, покорил сърцата на милиони почитатели на шлагерната музика в Европа и Америка, както и за мракобесни човеци като младата и ослепително красива садистка, измъчвала безмилостно в лагерите, за Кочо Черния, прославил се с убийствата преди осми септември, но най-вече този роман е за любовта. Любовта – табу. За красотата на трепетите, след като животът е поднесъл жестоките си превратности. Любов, успяла да се промъкне през наслоената омраза, тоталните различия и наложения данък „обществено мнение”. Романът разказва за неочакваната, но красиво случващата се любов между двама души, преминали през крайностите на омразата, но открили сродната си душа в залеза на житейския си път. Героите в романа отказват сивотата на ежедневието, за да изживеят в пъстротата на цветовете последните си години. Достатъчно време са имали, за да мразят, а малкото им останало време го изживяват, впускайки се в море от любов.

Нидал Алгафари

 

Откъс от глава Слава том втори

* * *

Ставри се облече, постави каишката на кученцето и двамата излязоха. Отивайки към заведението на бай Кольо, мина през будката за вестници. Издърпа втория вестник от купчината под партийния вестник и пусна стотинките в паничката пред гишето.
– О, Ставри! – показа глава иззад гишето продавачката. – Как върви любовта?
– И ти ли? – понечи да тръгне той.
– В сутрешните вестници все за теб и за комшийката пише! – усмихната излезе продавачката от будката. – Че и твои снимки има!
– Мои ли? – спря се той.
– Във всички вестници! – посочи му тя към купчините вестници.
– Тц! Тц! Тц! – върна се Ставри и взе от всеки вестник по един, даже и онези на опозицията.
Плати ги и побърза да стигне до неговата маса в заведението. Седна и започна да ги разгръща един по един.
„Виден комунист се опитва да се домогне до богатството на пострадала от престъпния комунистически режим!” – бе заглавието на главния опозиционен вестник.
„Сензация! Синът на комунистическото величие Ружа Милева е в любовна афера с дъщерята на убития от комунистите Христаки Матев!”
„Дърти мераклии се натискат в парка.”
„Безсрамна реститутка петни името на доктор Ружин!”
– Здравей, Ставри! – поздрави гарсонът Манчо. – Както винаги ли?
– Здравей, Манчо! – поздрави Ставри, без да погледне към него. – Същото!
– Става! – отвърна гарсонът. – Попал в газете, а?
– Мани! Мани! – махна с ръка Ставри, а Манчо отиде за кафето.
Разгърна един от вестниците и под статията за целуването им редакторите бяха публикували няколко мнения на психолози и анкета на случайни граждани. В тях се зачете.
„Може ли да има искрена, чиста любов между хора от третата възраст?”
„Каква любов, какви пет лева? Да си гледат старините!” – бе отговорил мъж на четиридесет години, чиято снимка бе публикувана.
Под снимка на жена на тридесет и шест години бе нейният отговор.
„Само като си представя, че баба ми може да се натиска с някой, и ми се повръща! Какви са тия извращения!”
Под следващата снимка на жена на шестдесет и пет години пък пишеше:
„Дай Боже всеки му, ама де такива мъже?”
Последната снимка бе на мъж на петдесет и две години.
„Дядо ми се е развел на шестдесет и осем години, за да се ожени за жена с двайсет години по-млада от него. Ама седемдесетгодишни и любов! Смешно е!”
– Кафенцето! – Манчо поднесе чашка кафе и малка бутилка вода. – Друже, не ги чети тия, само ще се ядосваш!
– Май си прав! – отпи глътка от кафето Ставри.
– На теб да ти е хубаво! За друго не мисли! – гарсонът дръпна стол. – Имаш ли нещо против да седна при теб? Немам работа сега.
– Сядай! – посочи с ръка Ставри.
– Та, да ти кажа! – Манчо седна. – Всеки, друже мой, се кръсти, кой на кръст, кой на петолъчка. Кой на дявола, кой на Господа и се моли да му се случи това, което на теб ти се случва. Ти го знаеш по-добре от мен. Всеки иска да има кой да му каже блага приказка, да има в кой да се погали както мачка обича. Като се прибереш дома, да има с кого да споделиш, да се скараш, пък после да се предобриш. Всеки, който ти каже, че не е така, е лъжец. От мен да го знаеш. Аз, Ставри, данък обществено мнение не плащам. Защото винаги съм си мислил какво е това общественото мнение? Мнението на лелката с ролките на главата, чийто мъж не я е докосвал от десет години, освен ако не я ошамари – това ли е общественото мнение? Или е мнението на мъжа ѝ, който си мечтае некоя комшийка да му пусне, ама не му стиска. Та те ли са общественото мнение? Те са! Общественото мнение е мнението на тези, които са нещастни и на които не им стиска. И за да им уйдисвам на акъла, аз да не приема любовта, че да съм образцов?! Каква файда от това? Като гушна босилека и ме закопаят, дали ще ми издигнат паметник ей те тука, в парка? – Манчо посочи с ръка към зелената поляна пред тях. – Нема да го направят. А ако го направят, кученцата ще вдигат краче и ще го опикават по сто пъти на ден. Така че, не бери кахър. Я съм я гледал Блага. Нема такава жена. Жена мечта, Ставри. За такава жена в огън се влаза. Късметлия си ти и ти се радвам. А тия, дето те одумват, да ходят да се жалват на арменския поп. Те, всъщност, ви завиждат! А завистта е възхищение, Ставри. Кой ще вземе да завижда на по-нещастен от себе си. Значи ви завиждат. А вие, Ставри, сте им трън в очите, защото и на тях им се иска, но не знаят как. Или нямат смелост. Но да знаеш и че много хора ви се радват, но тия няма да се обадят в радиото, нито ще им пишат мнението във вестника. Радват ви се, защото сте доказателството, че рано или късно любовта идва в живота. Че рано или късно враждуването на човеците може да бъде спряно. Ако пуснат любовта в живота си.
– Пфу! – въздъхна Ставри. – Благодаря ти, друже! Като те слушам и ми олеква.
– Светът е шарен, Ставри! – обикновено безмълвният Манчо стана. – Повечето е сиво, а ти и Блага сте цвят! – и пак замълча и почна да си върши работата Манчо.

Рано или късно


*ДДС е включен в цената. При купуването и поръчката на книги в електронния ни магазин, моля прочетете „Условия“.