Ани Шилева

За първата част на романа ми „Боже, защо господ лъже?“

Здравей, Нидал! Чета книгата ти, наслаждавам се, осмислям посланията и се вълнувам. Още първите страници ме увлякоха, жадно и ненаситно се впуснах в историята, открадвам всеки възможен миг, за да се пренеса там – пред очите ми оживяват омайни природни картини, чувам ромона на рекичките, виждам нежните цветове на кърпикожухчетата, потръпвам от страховитите буйни ледени води, в които Петър наруши калушарското правило, долавям звука от звънците на калушарите, а пред погледа ми тяхната сговорна дружина разпръсква пухкавия сняг, оглася селата и спасява страдащите. Тръгвам по поляни и потайни пътеки с твоите прекрасни герои – красиви, смели, силни мъже и жени, които следват сърцето си въпреки смазващия натиск на религиозни норми, фалшиви обществени порядки и хорски одумки. Надниквам в най-съкровените кътчета на разпънатите им души, там има толкова обич, болка, очакване, тъга, надежда, любовна омая, сладост и страдание. Потапям се в този необятен емоционален свят и съпреживявам чувствата им. Питам се колцина от нас, модерните съвременни хора, можем да следваме пътищата на душите си така истинно, както го правят героите в книгата, при т,ова без да сме притискани така жестоко от религията или обществото. А въпросите, които поставяш, си задавам отдавна. Техните вибрации отекват в ума и сърцето ми, кънтят и трептят неспокойно и търсещо. Думите ти са дръзки, провокативни, изобличаващи. Тесногръдите религиозни догматици ще те обвинят в ерес и богохулство, но мислещите хора ще ти благодарят за смелостта и откровеността. Бог живее във всеки от нас, Господ е фалшифицираният му образ, измислен от едни хора, за да владеят и манипулират останалите хора! Но всеки е свободен да избере дали да даде живот на Божията частица в себе си или да се прекланя пред фалшивия Господ.