ЛАЗАРОВДЕН

Откъс от първата част на романа ми „Боже, защо господ лъже?“
Момите се бяха събрали на баира преди селото. Пременени с невестини носии, нарочно шити за празника. Ризи, везани с лутурки , а на тях талатъри със синци , престилки шарени, с бели фусти и шарени чорапи. По-видните имаха на гърдите си нанизи с парички, а всяка от тях си имаше колан с чапрази, за който да се ловят на хорото. Калина притеснено погледна към далечината. Трябваше да запеят, преди да изгрее слънцето, а кумицата още я нямаше. Още малко и тя щеше да поеме водачеството. Някой я побутна по гърба.
– Успах се, Калино! – задъхано продума Цвета.
– Ти и за сватбата си ще закъснееш! Откъде така дойде, та не те видях? – отвърна Калина.
Момичетата се събраха около тях и се загледаха по посока на започващия изгрев. Златното слънце се подаде и даде знак на момите да запеят. Цвета пое дъх и запя:
Тежки порти отворете,
лазарките посрещнете!
Момите подеха след нея:
Отворете нови порти,
да влезе лазарица,
да пошета по дворове.
Лазарките се захванаха през поясите и заиграха. Ка-лина пое песента от Цвета:
Отворете нови порти,
да влезнат малки моми,
малки моми лазаркини.
Калина даде знак на Здравка. Неин ред бе. Здравка започна много тихо:
Изпрати ме мама,
лазарка да ходя,
Калина запя с нея:
с китчица на чело
да съм първа в село.
С новата премяна
да съм все засмяна,
да пея за всички
големи, мънички.
Здравка погледна към Калина. Тя я погали по глави-цата и всичките припяха:
В кошничка да сбирам
яйчица за дари,
мама да ги вапса ,
кака да ги шари.
Момичетата тръгнаха към селото.
От къща на къща играеха и пееха за здраве, за любов и берекет. На този ден всички порти в селото бяха отворени да посрещнат лазарките.
По пладне стигнаха къщата на Хаджидимови. Петър, Гита и двамата им пременени сина ги очакваха.
– Радвай се, стопанино, че са ти дошли лазарки. Колкото шума по гората – толкоз здраве на тази къща чорбаджийска! – провикна се Цвета, докато лазарките се подреждаха под ореха в двора.
– А добре дошли! – приближи ги Гита, Здравка се промъкна измежду момите и застана пред Гита.
– Ние идем да честитим Лазар, здраве, радост да дарява в твоя дом!
Слугинята на Гита се приближи до нея, носейки голяма съдина с пшеница. Момите вдигнаха престилките. Домакинята взе шепа от зърното и го хвърли към лазарките. Всяка искаше да получи колкото може повече от пшеницата. Колкото повече, толкова по-голям берекет щеше да занесе у дома си. Гита хвърли още няколко шепи. Момите събраха зърното от престилките си и всяка го прибра в саята си. Момичетата се поклониха ниско на стопанката и запяха:
Ой, Лазаре, Лазаре,
тук спряхме за малко
Шеталиците наобиколиха Петър и заиграха около него:
да ви кажем, че иде
червен весел Великден –
да си люшнем хорцето,
да ви стоплим сърцето!
Петър важно извади кесия от пояса си и дари всяко момиче с паричка. Хорото се изви около него и заобиколи синовете му. Стоян стърчеше с две глави над всички. Снажен и здрав, той приглади едвам наболия мустак. Погледът му се срещна с този на Цвета и се засрами. Богомил не смееше да погледне към момите. Кършеше длани и тайно поглеждаше към майка си. Двете му най-близки дружки играеха за него, също така тайно поглеждайки към майка му, очакващи одобрителния и` поглед. Те се стараеха все по-високо да вдигат колене, че толкова високо житото в тази къща да е. Цвета запя:
Църнооко ергенче на поладье седеше,
ябука си меташе, малка мома лъжеше.
Приди , моме, пристъпи, да ти дам ябука.
Я обърни се, свърни се, я завърти се, Лазаре,
по-лепо кърпа да вземеш.
Цвета на няколко пъти се побутна в свенливия си приятел, уж без да иска, а лазарките, макар и пеейки, се смееха на свития Богомил. Калина спря да танцува и запя:
Лазарова мале ле! Лазаре!
Еха! – извикаха заедно лазарките, а Цвета се спря. Погледна учудено и неразбиращо към Калина, а тя и` смигна и продължи:
Имаш юнак неженен!
Що го млад не ожениш?
Що му гривни не ковеш,
що му пръстен не лееш,
що му гайтан не шиеш?
Гита се усмихна и подхвана тя песента:
И гривни съм ковала,
и пръстен съм леела,
и гайтан съм ушила.
Сал не мога да найда
сину лика прилика,
що на лице приляга
и на рода пригода!
Калина свали поглед от очите на Гита, която пък я до­ближи. Прегърна я пред всички, сякаш да покаже, че думите в песента не се отнасят за нея. Калина я досрамя, но остана доволна от прегръдката на майка му. Никой не видя как Цвета прехапа устни и аха да заплаче, се доближи до Гита. Тя я хвана за колана и заедно с Калина заиграха. Другите моми се хванаха за тях на хорото и така, стъпка по стъпка, Гита изпрати и двете моми, които харесваха малкия и` син, до улицата.