Стефка Йовева

 

Снощи преди да заспя си говорих“на ум“ с Вас:)Вие сте владетелят на думите,аз само мога да се наслаждавам…върнахте ме в детството,създадохте ми усещане за истинско..за живот…изведнъж се почувствах спокойна и силна/както в детството-усмихната и щастлива/Благодаря Ви за тези мигове на нещо наистина реално и истинско/уф..тавтология,но../начинът ,по който поднасяте разсъжденията си в началото е уникален..и в същото време докосва..и остава усещането ,че сме го знаели..но Вие го подреждате и изказвате с точните думички…как..как да опиша това,което изпитах..препрочитам написаното от мен дотук..вижда ми се суховато..как да предам емоцията от написаното от Вас..искам..но не съм писател..прочетох книгата със сърцето си..и ми стана топло..и несамотно..благодаря Ви..благодаря и на съпругата Ви за нейните книги..първата и книга ми стана настолна…до главата ми е…препрочитах я хиляди пъти,преписвах като ученичка стиховете..със следващите и книги беше по-различно..приемах ги като учебник и като ..четиво..осъзнато,със самочувствие разлиствах страниците им..но с Вашата е различно..благоговея пред нея..така разлиствах всеки 15 септември новите учебници..вдишвах аромата им..наслаждавах се предварително на това,което щеше да ме докосне…как се описва желанието да се прибера сега и да погаля корицата..и да я отворя на някоя страница и да ми стане спокойно,да усетя ,че съм жива…че има истина и истинско…това е оазис..това е мечтан бряг..това е дежа вю..това е Вселена..Благодаря Ви!