Anelia Uzunova

 

за първата част на романа ми „Боже, защо господ лъже?“

Дочетох книгата и много се разочаровах, че свърши така неочаквано без никаква развръзка. Все се залъгвах, че ще има нещо като край, а продължението ще си е продължение. А то всъщност си е едно цялостно произведение, замислено от самото начало, и частите са си части, а не първи роман, а после продължение.
Искаше ми се да стигна до края още сега, или поне до някакъв край… Но – уви.
Внимавай само, защото от срещата на Цвета с хекимина, нещата започват да замирисват много на „Любов по време на холера“ на Маркес. И описанието на белите му ръце и неговото отношение към нея и изобщо сцената напомня за срещата на героите там. След това мисълта бързо прескача към развръзката на книгата на Маркес и допуска как и тук двамата влюбени, които се разделят, ще се намерят и ще бъдат щастливи заедно по време на чумата…
Да не стане триптих с Вазов, Талев и Маркес – като черешка на тортата.
Цвета никаква я няма до момента и сигурно ще изпълзи изпод някоя порта. Чудя се също защо Калина и Стоян, които толкова обичат Богомил, са го зарязали сам и болен, спасяват се самостоятелно и даже се обичат без да им тежи на сърцето, че близкият им умира.
Като цяло липсва образът на турчина-поробител – какви ли не бели си причиняват едни на други българите – включително и бившият еничарин Вълкан се появява, но турчинът, от който се страхуват по начало българите по време на робството, липсва абсолютно. Чак се чуди читателят по кое време се случва всичко. До средата на книгата /когато като маркер се появява думата заптие/ не се знае дали става дума за епохата преди или след освобождението. Да не си отрицател на историята за робството? Но тук и за „турско присъствие“ трудно може да се говори. Пременяват се хората както си искат, строят си църкви на воля, никой не се чувства притеснен по никакъв начин, празнуват си, сами се насилват както им падне, а образът на турчина-изедник абсолютно липсва. Това е доста странно.
Сякаш този Бели Извор е извън пределите на българските земи, на Турската империя и на времето, поне както сме свикнали да го знаем и приемаме.
Иначе четенето на книгата до край остава забързано, задъхано, нетърпеливо и приятно. Докъде си стигнал с втората част? Като казваш, че още я пишеш, се отчайвам, че няма скоро да я прочета… Кога да я чакаме? По Коледа би било идеално!
Оформлението на книгата също е много хубаво – както исках да отбележа, още преди да започна да я чета. Твърди корици, златни букви…
Златото на името ти обаче падна в процеса на държане при четене – да се помисли за по-устойчиво злато или за книжна обвивка отгоре.
Също твърдите корици предполагам доста оскъпяват книгата и сигурно по-малко хора си я купуват заради цената. За сравнение – Възвишение на Милен Русков, която бе избрана за европейски роман на годината наскоро, струва само 13 лв. Като позициониране във времето и езикова стилистика има общо с „Боже…“, така че като пряка конкуренция бие по реклама и цена. А при теб като дебют си заслужава да хванеш повече читатели и с по-ниска цена.
Иначе цената съотнесена към съдържанието, броя страници, удоволствието от четенето е нормална, но повечето хора няка как да го знаят към момента на купуване.
Не е като пуловер – да го пробваш, да изпиташ цялото усещане преди да си платил…
Хареса ми използването на стари думи и наличието на речник, макар че повечето ги знам. Чудя се само дали няма друга дума за помещение за хранене в манастир – вместо използваната „столова“. Знам, че кухнята се нарича магерница…