Албена Кръстева

Докосването до книгите за мен беше мирис на детство-вълшебни , магични , много човешки .Такива , каквито бяха приказките , които ми разказваха , а те изплуваха от най-дълбокото на сърцето ми .И в душата се чуе песен …..Далечна , позабравена , дето те кара да усетиш Бог в себе си .Може би ,защото този спомен ни е отчувал .Гласовете са ласкави и неземни и ни отвеждат там , дето метличината се е съблякла на припека , а въздухът потреперва като севда , която бразди душата .Чевръстите пръсти на автора те потапят в редовете , а там е дъх на окосена трева по хлад , в която росата е скрила чудесата на времето . И песента е все по-тиха и неземна , а влиза с огнени късове в душата ти .Препасваш този свят с магия , а ветрищата от къра те свестяват .Самодивски , думите сплитат косите , молитвите се превръщат в тревоги , които градят заслон за сърцето .Там , женската вселена е скрита в мъжките сълзи , дето сторват кръглото на мегдана , като броеница от отколешни мъниста !И надникне песента зад баира , като планински ромон , дето те натиска да приседнеш на обърнат камък , да съживиш чардаците и сбереш в стомните мълчана вода , та като я напиеш , да притихнеш в себе си . Пръстите на автора сресват душата , а думите бързат към други Души-Богове ! А как страшно свикнахме да сме бедни на всичко това !С тези книги , миналото ми се случи отново и Бог се усмихна в душата ми !Благодаря , Нидал Алгафари!