Пепа Павлова

Прочетох втора част от трилогията на Нидал – „Аллах ,милост нямаш ли?“.

Благодаря за възможността да изживея събитията ,които се случват на героите и да мога спокойно да кажа ,че почти съм ВИДЯЛА всичко! Обръщайки страниците на романа осъзнавам ,че всеки прочетен момент е останал запечатан в зрителната ми памет!Аз няма да разказвам какво се случва с героите ,за да не отнема удоволствието на другите читатели ,които вероятно в момента са с книгата! Ще пиша за чувствата си ,за въпросите след четенето и за задоволството от всичко това! Втората част от трилогията аз я прочетох различно ,може би защото и аз самата вече съм различна!Не бързах ,препрочитах и осмислях! Можех разбира се да я завърша за няколко дни!Но исках нещо различно! Исках да да се науча да контролирам спонтанноста си даже и в четенето и се радвам ,че успях!Защото ,когато спокойно изживяваме всичко ,само тогава имаме възможността да изследваме и да опознаваме всяко кътче от цялото ,от целостта и посланията ,в случая от историята в тази книга!“Аллах ,милост нямаш ли ?“ е книга изпълнена с меко страдание , книга ,която ни припомня ,че е най-добре все пак да се опитаме да бъдем себе си ,въпреки религиите , ограниченията и познатото статукво!Книга обещание за бягство от самотата и за възлияние ,но не толкова за боговете , а за нас ,за хората ,за живия живот и за всичко пред нас и около нас!
Започвам с Богомил! „Тези дълбоки,нежни и плахи очи говореха повече от всичко друго!Там някъде в дълбините им тя съзря онова,което го отличаваше .Там бе чисто!Топло.Добро.“….Така нещастен въпреки таланта си , в деликатността си , във връзката с божественото ! Елегантните му търсения ме правят така близка с него! Обичам го този така чувствителен мъж! Представям си ръцете му ,безкрайно ми харесва как се отдава на изкуството и се потапя в тайнството му! Богомил е творец! Любовта за него е трудна , възможното и оцеляване е под въпрос ,защото за такива като него светлината в тунела не е просто да бъдеш с някой! Тя е интелигентност,доброта ,задълбоченост !Той рисува любовта!Вижда и усеща липсата на връзка между човеците и пита!Пита себе си и разбира ,че победата е да си над нещата на хората!Признавам си ,Богомил е моят любим герой от тази книга! Заобичах го още от първата част и смятам да му остана вярна !
Мехмед е неговият антипод!Толкова общителен и свикнал да разкрива всичко пред хората!Да разказва ,да предизвиква умиление!“Харесваше да гледа лицето и – по детски почудено и по момински свенливо!Да вижда как се радваше на доброто в историите му и как сълзи изпълваха очите и при неправда!Така да копнееше да дойде вечерта и да са двамата…..“Мехмед знае какво иска и кое е това нещо,което ще го направи щастлив и си го взима!Вероятно това са щастливите хора!
Изключително ми харесаха и образите на Алгара и Саломея!Романът е така ненаситен в раждането и създаването на женски персонажи!Браво ,Нидал!Малко писатели така добре са усетили женската природа!Ти го умееш и само как добре го правиш!Красотата на тези жени е безспорна ,те са така уникални ,че не приличат на никои други и именно това е ценното!А когато човек говори така за красотата , той отдава и почит на живота! Голямата литература винаги се задява с тези неща!Това са жените ,които всеки би харесал и заобичал!Те някак ни подготвят за съществуването и на съвсем отделна и отгледаната в страх Хуба! Няколко пъти препрочитах нейната история и разбрах ,че точно тя ме впечатли най-много? Мълчаливата ни казва най-много с присъствието си!Травматизирана и въодушевена по свой начин ,тя изживява сватбата си силно,отворено и въздействащо,макар и само като мечта и видение!Четейки това искам да споделя ,че Нидал е успял в тази книга! Да ни открие нещата ,които е осъзнал и преживял!Дума след дума , всичко ни отнася във вихъра си!Подарил ни е една история , която доставя хипнотично удоволствие! Човек я чете и се радва от факта ,че я чете!
Желая мисията на книгата да успее :“Да прави хората по-добри

 

Пепа