Румяна Сестримска

За двата Ви романа, г-н Алгафари!
Има книги с претенции, които забравяме само ден, след като сме ги прочели. Но има и книги като „Защо Господ лъже“ и „Аллах милост нямаш ли?“ – с простичък сюжет, познат ни сякаш от делника около нас, които са благ мехлем за душата и й вливат сила и мъдрост. Докато ги четях, дори не предполагах колко дълго ще влияят те на мислите и дори на постъпките ми. Страниците им някак неусетно отварят тайна врата към съкровеното, скритото, спотаеното у всеки човек, към най-дълбоките ни неизречени надежди или забравени мечти. Дори да сме ги мислили за мъртви от години, тези надежди и мечти могат да се възродят отново, да разперят листенца и да пуснат нови пъпки като съживени цветя.
След тези две книги на Нидал Алгафари нещо се случва с читателя, нещо се раздвижва в сърцата дори на големи скептици или на хора, за които реалното е само онова, което могат да пипнат тук и сега….Не случайно тези романи предизвикват силни вълнения и разбунват читателите у нас. Стотици от тях пишат възторжени писма на автора. И то не защото ги е изненадал с необикновени стилови похвати, а защото ги е върнал към изконните ценности, в които всъщност е смисълът на живота. А може би го е сторил с помощта на един тайнствен ангел, оставил след себе си само малко белоснежно перце…
Желая успех и още много читатели! А, на Вас – На добър час!