Румяна Сестримска

С огромно удоволствие прочетох и втората ти част от тетралогията – „Аллах, милост нямаш ли?“. Сигурна съм, че това няма да е единственият ми прочит на книгата, тъй като я причислявам към много скъпите за мен творби – която отваря очи, осмисля, вдъхновява, кара сърцето да се свива и да копнее за обич. Замисля ме, без да ме засипва с житейски мъдрости. Героите й вървят по своя път и ми позволяват да ги придружа за кратко, за да стигна до своите собствени истини и знам, че ще ме преследват дълго, след като съм затворила и последната страница. И знам, че с всеки нов прочит ще открия нови мисли, гледни точки и неосъзнати истини.
За мен това е книга за човешките взаимоотношения и за изборите ни. Кара те да чувстваш, да усещаш, да съпреживяваш.
Заслужава си да бъде прочетена ( по няколко пъти )!
Вече чувствам липса и желание, така че нямам търпение да отгърна страницата и на третата част.
С огромно уважение към таланта ти,
Р.Сестримска