Желязка Стефанова

Желязка Стефанова

Публикувано от нея в „Клуб на четящите“ – страница във фейсбук- , относно откъс от първия том „Боже, защо господ лъже?“ – „Майката на Козма“.

Както всяко начало и това започва с нещо красиво. Всяко начало се бележи с нежност, било то началото на книга – трепетът на читателя, било то дори връзка.
Описанието на Мария те хваща силно и те повлича в дебрите на твоите спомени за чувства , как някога си обичал страстно и копнеещо, всеотдайно и до лудост, както, може би, обичаш и сега. Мария е стигнала до край в своята лудост. Станала е жертвен агнец в името на чувствата си, така както повелява всяка жива и истинска любов. Любовта или ще те прати на бесилото или ще ти издигне храм!
В откъса се преплитат Божественото и Земното, похотта и свещеността на невинни животи – на Мария и на Божидар! Мария не се отказва от Бога си, дори той да не отговаря на молитвите и.
В откъса Бога контрастира с плътската страст, контрастира с божия служител на земята и показва що не е Бог! Показва ни, че Бог всъщност няма храм на земята, няма храм съграден от тухли, няма храм с високи дувари и тежки порти. Храмът му е скрит първо у всеки един от нас, който люби ,но не и в Божия раб, който се отвръща от човека, но се моли чинно от сутрин до вечер на същия този Бог! Бог е в нас! В хамбара, , в утробата , а сетне в майчината гръд и в бесилото! Бог идва при нас в образа на Елица или чобанин.
Останах разочарована от Божидар в първия момент. Като стана дума за вече порасналия Божидар , се надявах , че ще се покаже образ, който търси милост и любов. Но на него това не му е било давано, не може да получи друго от тези дето го хулят, плюят и отбягват. Ако доброто не ни е показано и давано, как можем да го притежаваме? Отдал се на първичното, на плътското, на страстите си съвсем първосигнално, може би „нормалното” за едно „копеле”, не зная, ще следя развитието на Божидар. Божидар, носещ Божия дух и завет в себе си, ще очаквам проявлението му!
Много ми хареса и впечатли описателният подход на автора! Метафори, епитети, сравнения.
Богатсвото на речта, освен преплитането на Бога с човека, е мехлем за възприятията на читателя. Преплита се човекът с неговите страсти, а и човекът, създаден по образ и подобие на Бога – любящ до смърт и разпнат зарад любовта си, като Мария състрадателен, благ и благочестив като Елица, смирен и помагащ като чобанина.
Кой знае, във всеки един от нас има по един Божидар, една Мария,една Елица и милостив и строг чобанин?