Въпреки омразата и овластените държавници!

Приятели,

преди време изпратих писмо до Президента на Република България, Председателя на Народното събрание, Министър председателя, Министъра на външните работи и министъра на културата, относно спирането на представянето на романа ми в град Истанбул.
Макар и малка да бе надеждата ми, че ще получа отговор, такъв не последва до сега.
Не се обърнах към Румен, Митко, Бойко, Екатерина или Боил, а към институциите, които тези избрани от нас държавници представляват. Не съм се надявал някой от тях лично да ми обясни, защо бе спряно представянето, ала нали имат огромни апарати, запълнени от човеци, дето си получават заплатите и облагите от нас.
Вероятно са преценили, че това е нещо толкова нищожно за тяхното величие, че не си струва да хабят от ценното си време иначе държат многословни речи как се борят с дискриминацията и какви радетели са за българщината и демократичните ценности.
Е, благодаря им и за това. Още един урок, който научавам от „Моите университети“.
За мое съжаление, колегите писатели с техните съюзи, колегите журналисти и техните съюзи, културтрегери и критици – замълчаха. На тях ми се иска да им припомня една история.
Във времето преди Втората световна война, духовник замълчал, когато погнали евреите. Замълчал когато ударили левите. Замълчал и когато ударили християните но от друга секта. И когато стигнали до него и се развикал за помощ вече нямало кой да му се притече на помощ.
Романа ми ще си намеря пътя и към приятелите на книгите в Република Турция, и Република Сърбия, и Република Македония и във Франция и Гърция, и Кипър, и още много страни, но вече гореизброените овластени и от мен загубиха доверието ми. Не, че това ще ги промени или отклони от пътя, който са си избрали.
Благодаря на всички, които застанаха до мен и ми дадоха сили да преодолея този акт на омраза, дискриминация и анти демократичност спрямо романа и мен.