„ОРИСАНИ ДА ОБИЧАМЕ“

ОТКЪС ОТ ЧЕТВЪРТАТА КНИГАТА НА НИДАЛ АЛГАФАРИ –
„ОРИСАНИ ДА ОБИЧАМЕ“

Снежана Цонева 

Изпълнена с тайнственост, грях и любов, книгата ми помага да се пренеса в друг свят- приказен.
Нидал Алгафари, верен на себе си е облякъл отново букет от чувства и емоции с магията на словото си, която докосва сърцата ни, за да забравим, че днес сме забързани в утре и да се обгърнем с романтиката на онова време от преди няколко века.
Препускам безсънна из страниците и всяка мисъл “ След малко спирам,за да поспя“ се отдалечава във времето, за да почета още малко. Благодаря ти за словото, Нидал Алгафари! Даряваш ни с една неповторима емоция и запалваш онова пламъче, което само будителите са успявали, за да съхранят духа ни и да запазят духовните ни ценности. Благодаря!

„-„Аз,такова….“-поиска да ми рече нещо Дайко и ми се усмихна-продължи тя „….-Защо на мен, Станке?“ Така ме попита той.
„-Аз, вика ми той – съм сакат и посмешище за всички.
Има,толкова по убави и снажни“
И аз, рекох му, не съм цвете за мирисане.
Знам, че ми викат грозницата.
– и не светя, като тях в тъмното. Ще ми върнеш ли китката?
Попитах го аз и всичко
ми се сви. Чаках да чуя орисията си…..и това що ми рече тогава, никой не е казвал на мома преди, никой!
– Какво ти рече? – попита Ангелина
„- По- добре малка светлинка, отколкото голяма сянка.“ От де имаше толкова акъл, толкова умни думи да изговори тогава?
Оттогава съм негова. Там на камика му се врекох, че до гроб ще съм с него.
– И що стана? – попита умълчалият се Божидар
– Както му рекох, така и стана. И сега съм до гроба му на Дайко и така ще остана, докато Бог не ме събере с него отново.
– А защо гробът му не е в гробището? – попита Ангелина
– Заради мен! – отвърна тя.
– Как така заради теб?- недоумя Божидар.
– Защото в селото ме мислят за вещица!- стана Станка и отиде до прозореца.
Погледна към върбата, чиито клони се бяха надвесили над гроба на Дайко и нежно се полюшваха, че да го милват със светлината на месечинката.“