Свържете се и вие!

 



14 thoughts on “Свържете се и вие!

  1. Вълшебно е въздействието на книгите ти , НИДАЛ!Четох ги, препрочетох ги и пак същия трепет изпитах!Влизаш в душата на човек,докосваш го,героите ти обсебват мислите му и докато е в плен на повествованието,читателят се чувства в друг свят-сложен и прост,красив и не толкова,добър и лош,близък по душевност и далечен по време!Едно интересно и обсебващо чувство,един увлекателен и многоцветен филм пред очите ни,който е пълен с пъстри картини на традиции и обичаи,на природни красоти,на чиста любов и греховна страст!Все едно преживяваш от първо лице!
    И всичко това описано с такова майсторско перо,с такова разбиране и задълбоченост !!!
    Много се радвам,че реши това да бъде тетралогия,приятелю!Така удоволствието от четенето ще продължи!
    А колкото до героините-на мен Цвета ми е любимка-красивата,самоуверена и своенравна чорбаджийска щерка,но всички героини и всички любови са представени по един прекрасен и неподражаем начин!Страхотен майстор си на словото,приятелю!

    Liked by 1 person

  2. Здравей, Надал! Позволявам си да се обърна на име към теб, защото имах удоволствието лично да чуя твоето представяне на книгите ти, а след това и да се запозная с теб.
    Аз съм човек технократ, но винаги открадвам от времето за да се докосна до културата. Изпаднала в безвремие слушах представянето на книгите в Ямбол. Купих само „Боже, защо Господ лъже?“ и още вечерта започнах да я чета. Четох до малките часове на нощта, връщах се да препрочитам страници, пасажи от нея … Забравени и неизвестни ритуали на народа ни, предадени истински, живо, ме пренесоха в нея. Току що завърших с четенето на първата ти книга. Сигурна съм, че отново ще се върна към нея за да я прочета отново.
    В този миг единственото, което искам да кажа: Възхита!
    Благодаря ти!

    Liked by 1 person

    1. Здравей, Гинке! Радвам се, че ти харесва книгата ми. Надявам се да прочетеш и втората и третата.И пак да разбера мнението ти за тях.

      Харесвам

  3. Здравейте, приятели на сайта!
    Прочетох и двете книги на един дъх, за миг времето спираше и нищо вече не беше същото.Изключително слово на автора, отработено до детайла на най-малкия орнамент, без който цялостта няма да е същата.Книгите задвижват спящото време в човека, с пъстротата на българските традиции и обичаи-шарени и богати.Много истински, много човешки, много тайнствени.Потъваш в тази магия до истинност.И си там-в съня на Бог, по чисто човешки.Връщането към корена е полет на Душите-Богове.Четейки книгите, имах усещането, че дори безкрилия може да погледне на света с очите на птица и да стигне онова нещо от любовта, дето Бог ни е дал.За да ни се случва миналото отново.С него, авторът, героите и читателят преминават мислената граница на този и другите светове и те стават видими, с всички посоки на страданието и любовта.Писателят ни води по вълшебната пътечка в трепет за полет и непресекваща надежда.За мен, едно от най-прекрасното в книгите бе усещането за бездиханност при всяко докосване до живота.Злото става неразбираемо, а доброто естествено състояние на света и човека, не в неговите мисли, а в неговите чувства.Така невидимо се сливат Бог и Човек.Свършва животът-смърт, започва смъртта-живот, за да бъде излекувано осиротялото човечество.
    И душата ми чу песен! Далечна, позабравена, дето те кара да се усетиш Бог.Може би, защото тези спомени са ни отчували?Гласовете са ласкави и неземни и те отвеждат там, дето метличината се е разсъблякла на припека, а въздухът трепери като севда, която бразди душата.Чевръстите пръсти на автора рисуват в редовете, а там е дъх на окосена трева по хлад, в която росата е скрила чудесата на времето.И песента е все по-тиха и неземна, а влиза с огнени късове в душата.Препасваш този свят с магия, а ветрищата на къра те свестяват.Самодивски, думите сплитат косите, молитвите се превръщат в тревоги, които градят заслон за сърцето.Там, женската вселена е скрита в мъжките сълзи край дувара, дето сбират кръглото на мегдана, като броеница от отколешни мъниста.А как страшно свикнахме да сме бедни на всичко това?От много време не съм се докосвала до такива книги, които те извеждат извън художествената реалност и остават в душата ти на читател и в днешния ден.И се чувстваш по-пречистен, като след молитва.И стъпил на това чудо, достигаш безпределността на една по-висша духовност, която е онази вратичка, с отколешна дръжка, през която след автора пристъпваме и ние читателите, за срещата си с Бог в нас.И той се усмихва в душата ни, та след прочитането дишаш така, че дъхът ти прави пътека, твоята си!Човек трябва да остави нещо да го надживее-рожба, къща, черква, книга, севда….Та само в севда душата е истинска.И ако Господ е далече, то най-близо до човека е друг човек.Разпуква гайдата душата и се сбират сърце до сърце, а хорото е свята молитва.И се запират ветровете в нагръдника и не пускат водата, да не удави сърцето.Душите парят, планините пазят гласа на земята с усърдие и мерак.Та да запее мълчаната вода, с гласа си да запее.Авторът изрича всичко, което мълчи в човешките души.Обичта и верността към корените, поддържат онова пламъче в крайчеца на очите, което кара хората да оставят след себе си най-доброто, на което са способни.Защото да обичаш и любиш, значи ти самия си Бог!
    С тези книги, на мен миналото ми се случи отново и Бог се усмихна в душата ми!Благодаря, Нидал, че ги създаваш за света човешки, а той е в незавършеност и очаква другите две рожби!На Вас приятели, мога да кажа само едно-подарете си това вълшебство!

    Liked by 1 person

  4. Прекрасно! Чудно, каква ли енергия витае около теб докато пишеш? Навярно подобна е била при отварянето на Пандорината кутия.. Шегичка! :))) Не съм чела книгите, но съм любопитна и при първа възможност ще поправя пропуска ми! Поздрави за творчеството!

    Liked by 1 person

  5. Все още опиянена от въздействието на първия роман, започнах да чета „Аллах, милост нямаш ли?“ и продължавам да съм толкова запленена, че не искам да спра да чета!
    Потапям се във вълшебната ти история и само тя ме отделя от сивотата! Щастлива съм и от факта, че мога да споделя лично пред теб мнението си! Нещо, което до сега никога не ми се е случвало!
    Влюбих се в персонажите от онова мистично и метежно време! Толкова са ми мили Цвета, Калина, Козма, Богомил, Стоян….. Мъжете силни искащи и нежни , но наказващи себе си заради щения! Жените,красиви българки, трепетни, обсебени от желанията си за мъжка ласка!
    И както през цялото съществуване на изстрадалият ни народ, все нещо се случва и ни спъва, и не ни позволява да сме щастливи и като нация и като личности!Чета романа и си задавам хиляди въпроси;
    Защо не позволяваме на Бог, оня Бог в нас да ни обича? Заложено ли ни е да се самонаказваме и да се молим стеаданието да измива греховете ни!
    Питам се защо не приемаме и днес различните? Защо отказваме да приемем нещста, които не разбираме? Приемаме само своите тесногръди виждания и потъпкваме на другите правото на избор! Колко века ще трябва да минат, за да променим духа си? И днес, както и тогава сме тъжни самотници и бедняци по душа! Хората и във времето, което описваш и днес не искат да разберат важните неща в живота! А най- важната човешка мъдрост е да се научим на ЛЮБОВ. И аз ти благодаря, че ме докосна с мъдростта си!

    Харесвам

  6. Здравейте!
    Чета книгите Ви за трети път и от доста време ме „сърбят пръстите“да споделя мнение…на първи прочит книгите вълнуват,на втори…променят мирогледи,на трети …ще Ви кажа когато приключа.
    Със сигурност знам няколко неща:имате уникална дарба да рисувате с думи,не е нужно човек да затваря очи,за да си представи красотата на описаните природни картини,те просто оживяват пред погледа(ще избягам от сравнение с класиците на българската литература,защото Вие имате собствен почерк).
    Описаните герои са изключително истински и точно тази им истинност ги прави близки на читателя,а образа на Козма е толкова сложен и многопластов,че единствения такъв,за който се сещам е образа на Калоян от“Солунският чудотворец“
    И най-важното за мен…някъде из редовете на тези книги аз успях да избягам от едно чувство за вина,което ме преследва от години(свързано е с детето ми)….Как и къде успяхте г-н Алгафари,не знам,но Ви Благодаря!
    Това са книги,който трябва да присъстват във всеки български дом.
    С уважение:Елена

    Liked by 1 person

  7. Много съм впечатлена! Прочетох първата книга почти без да спирам. Докара ми безсънни нощи и теми за размисъл! Благодаря, че ме напои с мъдростта си, Нидал! За мен ти си неоспорима величина в литературата! Поклон пред таланта ти!

    Liked by 1 person

  8. Здравейте, г-н Алгафари! За мен е чест, да съм частица от Вашият свят. Благодаря Ви за вдъхновението и примера, че когато човек прави нещо от сърце, то намира своя път към сърцата на хората. От няколко дни се потопих в света на втората Ви книга. Обожавам ги тези книги! Буквално ме „тресат“ от емоции. Не ми се беше случвало до сега. Полазват ме тръпки, очите ми се пълнят със сълзи, ядосвам се от безпомощност, оставям книгата-нужно ми е време да преглътна момента, за да продължа напред. Толкова „жива“ реч и така силно въздействаща. Толкова истинки, живи, човешки образи….Благодаря Ви!!!

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s